Написано от Гаку Хомма, публикувано със съкращения, оригиналният превод e публикуван в daobg.com и е дело на poison_ivy 

Една основополагаща фигура от историята на Айкидо ни напусна за да отиде на небето. Неговият макар и кратък живот не мина незабелязано. Фумио Тойода Сенсей е основателят на Американската Айкидо Асоциация.

Познавах лично сенсей Фумио Тойода от младежките си години и много го уважавах за предизвикателствата, които си поставяше и за неговите постижения. Това е причината, поради която искам да споделя с вас като какъв човек го познавах и препятствията, които той преодоля през живота си.

За пръв път срещнах Тойода сенсей когато бях почти на седемнадесет. По това време той беше учидеши в Ичику Кай Мисоги доджо. Ичику Кай Мисоги доджо беше и мястото, където правеше своите мисоги тренировки Коичи Тохей сенсей, който по-късно стана основател на Ки Айкидо. На първия етаж на доджото се провеждаха тренировките по Шинто мисоги. На вторият етаж беше залата за Зен тренировки. Много години по-късно, собственото доджо на Тойода сенсей Теншин Кан в Чикаго, Илинойс щеше да има Зен доджо на втория си етаж, като доджото от неговата младост. Начинът на трениране от Ичику Кай Мисоги доджо е включен в Ки Айкидо преподавано от Коичи Тохей сенсей по-късно.  

Просветно – образователно културно мероприятие на Сдружение за  популяризиране на японската култура Урасенке Танкокай България

Мероприятие : Чакай в Японско-българският образователен център

Тема: „Лотосът на сърцето”

Дата: 29 юни / неделя/ , 2008

Час: 12:00 откриване

Място : Японско-българският образователен център към 18 СОУ ”Уилям Гладстон" (вход откъм  ул. "Средна гора")

Организатор : Урасенке Танкокай България

Партньор: 18-то СОУ” Уилям Гладстон”

Патрон на Просветно – образователно културно мероприятие – г-жа Кимико Такеда, която ще открие чайната среща 

Със съдействието на : Посолство на Япония в България, МФ”Св.Св. Кирил и Методий” , Японски център

Вашите покани са с цена 10 лева и може да ги закупите при влизане.

Лотосът на сърцето

 В будизма  лотосът  символизира   духовното  разкриване, мъдростта  и нирвана. Лотосът е посветен на Буда. Това е цветето на чистота и съвършенство - което израствайки от калта, остава чисто – също, като Буда, роден в света на материята. Буда се смята за сърцето на лотоса, той сяда на трона във вид на напълно разтворен цвят.
Освен  това, в будизма с появата на  лотоса се свързва  началото на  нова  космическа  ера. Пълното  разцъфване на  лотоса олицетворява  колелото на  непрекъснатия  цикъл на съществуване  и се  явява символ на   Буда  Майтрейя .

 В будисткия рай,  "цъфтят удивителни  лотоси с различни  цветове" в хармония , символизирайки  хармонията между човека и природата и хармонията в човешките взаимоотношения към което ни учи и чаят.

Урасенке Танкокай България и  учениците от 18-то СОУ” Уилям Гладстон ще се опитат да направят своите гости свидетели на хармонията между човека и природата, на разбирателството между домакин и гост, да приложат на практика основните принципи на чайната церемония –хармония, уважение, чистота и покой.

Мероприятието се явява част от дългосрочна просветно-образователна програма на Урасенке Танкокай България с партньорство СОУ „Уилям Гладстон”. Главни участници в чаеното събитие са ученици, посещаващи целогодишните курсове по чайна церемония ,оригами, аранжировка на цветя  и японски сладки. Учениците  ще бъдат подпомагани от членове на Урасенке Танкокай  с опит в провеждането на подобни културни програми.

Средствата събрани от поканите ще бъдат ползвани за подобряване базата на културно-образователния център.

(Перфектната позиция в Айкидо)

Зимна сутрин. Зад прозореца надничаха ледени шушулки, украсени с малки, бели кристалчета от скреж – същите тези кристалчета, които посребряваха дърветата и ги караха да блестят, когато между облаците успяваше да пробие за малко някой слънчев лъч. Мъглата беше гъста и лепкава, придаваше някакъв мистицизъм на пейзажа. В стаята, от един ъгъл се издигаше тънък и строен стълб дим, от тлеещи аромати на сандалово дърво. Димът правеше грациозни движения по пътя си нагоре и отразяваше хармонично невидимите траектории на дъха ми. Това „огледало” на движението е способност само на истинско уке.

Нещо в ъгъла на стаята ме смущаваше, караше ме да обходя с поглед пространството. Две свещи хвърляха мека и бледа светлина в ъгъла на стаята. Едната беше кръгла като небето, а другата – квадратна като земята. Тези свещи, които бяха отдали половината си енергия на пламъка, бяха там, за да ми напомнят, че в пространството на кръглото небе винаги може да се впише квадратната земя и да остане място, което да се запълни от постоянния стремеж на земния човек към извисяване и просветление.  Не свещите привличаха вниманието ми. Не и спокойният им и уседнал пламък.